I.                   Структура на основните сетивни системи. Строеж на зрителната и слуховата сетивна системи.

Ушната мида и слуховия проход изграждат външното ухо, тъпанчевата мембрана заедно със слуховите костици (чукче, наковалня и стреме) – средното ухо, а овалното прозорче, полуокръжните канали и охлюва – вътрешното ухо.

Във всеки момент върху човешкото тяло въздействат множество дразнители от външната и вътрешната среда. Информацията, която постъпва от тях се обработва с помощта на различни сензорни системи. Основното предназначение на сензорните системи е да помагат на организма от една страна да се приспособи към околната среда, а от друга страна – да отрази информацията, която е необходима на организма за нормалното му функциониране и оцеляване. Психичният резултат от най-елементарното отражение на въздействията на външната и вътрешната среда са усещанията.

Един от начините по който може да се определи усещането е, че то е процес, чрез които се открива физическата енергия от околната среда или от организма и се кодира в нервни сигнали.

Друг начин по който може да се определи усещането е, като се отчете взаимодействието между живия организъм и средата (външната и вътрешната). В този случай усещането се определя, като психичен процес, с който се отразява само едно отделно свойство на обекти, които въздействат непосредствено върху сетивния орган.

Общото е, че принципа на действие на сетивните системи е общ, а резултата е различен.

            S « O

            Субектът (има някаква вътрешна субективност) въздейства на околната среда, а не само анализира.

            Говорим за усещане, когато има:

1)     Непосредствено въздействие.

2)     Когато в резултат на непосредственото въздействие върху сетивния орган има отражение само на едно свойство.

Само при наличието на тези две предпоставки говорим за усещане.

Например: ако имаме няколко различни тебешира имаме повече от едно свойство и тогава говорим за процеса познание, а не за усещане.

Но не на всяко непосредствено въздействие, само на ниво усещане, обработка на информацията; отделни свойства могат да се отразят, когато говорим за усещане (коментар на рисунка задължително, но при експеримент). Проучваме характеристиките на обектите.

II.                Основни закономерности на усещането.

Някои от основните закономерности на усещанията са свързани с основните характеристики на функционирането на самите сетивни системи. Така например за да може да бъде отразено от сетивната система въздействието на някакъв адекватен стимул, този стимул трябва да се характеризира с определена интензивност или сила.

1.      Праг на чувствителност

Минималното по сила въздействие на стимула върху сетивния орган, който предизвиква адекватно за сетивната система усещане, което се обозначава, като долен праг на абсолютната чувствителност. Максималното по сила въздействие на стимул върху сетивната система, което все още предизвиква адекватно отражение на неговите характеристики се обозначава, като горен праг на абсолютната чувствителност (горен праг на абсолютната чувствителност). По-нататъшното увеличаване на интензивността на стимула предизвиква усещане за болка, т.е. неадекватно усещане.

абсолютна чувствителност на съответната сетивна система

            16 – 20 Hz                 16 – 20 000 Hz

В диапазона от долния до горния праг това е абсолютна чувствителност. Колкото е по-нисък долния праг, толкова е по-голяма, по-висока абсолютната чувствителност (защото диапазона е по-голям, широк) и колкото е по-висок долния праг, толкова е по-ниска абсолютната чувствителност.

Психофизика – наука за усещанията. Усещанията са на границата между физиологичното и психичното.

Освен абсолютна чувствителност различаваме и диференцировъчна (различителна). Диференцировъчна чувствителност – диференциален праг – отражение на минимални различия при два сходни дразнителя, при което те се отразяват, като два различни дразнителя. Под диференцировъчен праг ще разбираме минималното различие, но само при сходни дразнители.