1.      Адаптация

Повишаване или понижаване на абсолютната чувствителност под влияние на продължителното въздействие на дразнителя върху съответната сетивната система.

(насочване на мозъка към други дейности, а не само към отражение)

2.      Сенсибилизация

Повишаване на чувствителността на един анализатор при въздействие върху друг анализатор с адекватен стимул или дразнител.

3.      Синестезия

Възникване на усещане характеризиращо един анализатор при въздействие на дразнител адекватен за друг анализатор (цвето музика; някои хора докато слушат музика виждат цветове).

4.      Контраст

Повишаване или промени в чувствителността на анализатора в зависимост от характеристиките, от силата на предходен дразнител, който е въздействал (топло – студено). Характеризира взаимодействие между усещанията.

Средни значения на абсолютните прагове на възникване

на усещанията за различните сетивни системи

Значение на константата на Вебер за различните сетивни системи

Ернст Вебер е немски психофизиолог, който установил, че два дразнителя независимо от качествата си – зрителни, слухови и т.н. трябва да се отличават в определена пропорция, за да може разликата между тях да бъде отразена при това прага на различаване се увеличава, повишава заедно с увеличаването на силата на дразнителя.

 - Закона на Вебер, където “I” е силата на действащия стимул, “DI” е увеличението на силата спрямо силата на изходния стимул, което поражда ново усещане.

..................... предизвикват множество изследвания, защото лесно се подават на измерване и се установяват константи на различните усещания.

II.                Основни закономерности на зрителните усещания.

Една от основните характеристики на човешкото тяло се състои в това, че то може да трансформира един вид енергия в друг. Процеса при които сензорните системи преобразяват енергийните стимули в нервни съобщения се обозначават като сензорна трансдукция. Така например окото получава светлинна енергия трансформира я в нервни съобщения, след което нервните съобщения се преобразуват в психичен продукт.

Изследването на възможностите на окото да преобразува светлинната енергия дава възможност след като са открити основните характеристики на светлината, като стимул. Началото на изследването на светлинната енергия се свързва с името на Исак Нютон. Своя класически експеримент той провежда през 1666 г. Нютон насочва сноп светлина през призма и установява, че след като светлината е преминала през нея тя се разлага на всички цветове на дъгата. Той продължил своя експеримент и създал условия при които светлината след пречупване на една призма да премине през друга. Резултата от изследването показва, че при смесването той получава бяла светлина.

Защо се променя светлината при пречупването й през призмата?

Нютон установява, че светлината се разлага на основни цветове – тя се пречупва, защото се забавя скоростта й. Така например виолетовият цвят се забавя с по-ниска скорост отколкото червения и затова той се пречупва повече отколкото червения. Светлинните лъчи са съставени от миниатюрни вълни, които не се виждат. Те се измерват с дължина, която представлява разстоянието между два върха .

Всеки цвят има различна дължина на вълните. Единицата мярка за измерване е нанометър (nm). Един нанометър е равен на 1 млрд. Част от вълните.

С по-малка дължина

1 – ултравиолетови лъчи – около 300 nm

2 – рентгенови лъчи – около 1 – 10 nm

3 – гама лъчи – 10^-3 nm

4 – космически лъчи – 10^-6 nm

С по-голяма дължина

5 – инфрачервени лъчи – 1000 – 1500 nm

6 – къси вълни

7 – вълни от телевизионния диапазон

8 – радио вълни

Цветовете в посока от червен към виолетов

650 – 780 nm – червен цвят

600 – 650 nm – оранжев цвят

570 – 600 nm – жълт цвят

520 – 570 nm – зелен цвят

500 – 520 nm – син цвят

480 – 500 nm – индигово-синьо

380 – 450 nm – виолетово

Освен с дължина светлинните вълни се характеризират и с амплитуда – разстоянието от най-високата до най ниската точка на вълната. Амплитудата на вълната определя нейната интензивност и влияе върху отразяването на яркостта на цвета. Така например високата амплитуда определя отразяването на ярките цветове (силен звук), а ниската амплитуда определя отразяването на тъмните цветове (тихи звуци).

...част от труда на проф.Герчева-"Основни проблеми на когнитивната психология"...следва продължение....