Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2009 20:48 - Равнища на обработка на информацията постъпваща в зрителната сетивна система
Автор: wizardsblog Категория: Хоби   
Прочетен: 1838 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.04.2009 20:51


Равнища на обработка на информацията постъпваща

в зрителната сетивна система

1.  Отразяване на специфични характеристики на обектите.

Когато информацията от въздействащия върху окото обект достигне до ганглийните клетки на ретината оттам те изпращат информация в тези участъци на кората на главния мозък, които са приспособени да обработват информацията постъпваща чрез зрението.

Двама американски изследователи установяват през 1979 г., че коровите неврони работят по много специфичен начин. Те установяват, че различните неврони реагират на точно определени специфични характеристики на обектите. Например някои се активират тогава, когато се отразяват ръбове, други, когато се отразяват линии, наклон, осветеност на обекта. Те обозначават тези неврони, като “детектори” на отличителни (специфични) черти. След това в мозъка се конструира цялостен образ от всички отделно отразени характеристики на обектите.

В резултат на своето изследване американските изследователи установяват, че първо “детекторите” регистрират учудващо точно специфичните характеристики на обектите, които въздействат върху окото. И второ клетките “детектори” след това предават тази информация на други неврони, които са се специализирали да реагират само на по-сложни модели.

Основната идея (възприятие) е, че перцептивните образи или образите на възприятието възникват от или въз резултат от въздействието на много неврони, всеки от които изпълнява строго определена функция.

Изследвания, които се правят след това открити доказателства, че например някои от мозъчните клетки на по-висшо равнище реагират само на специфични зрителни дразнители. Например някои реагират само тогава, когато трябва да се възприеме лицето, други – на движението на ръката в определена посока. Изследвания, които се правят с животни доказват, че например в мозъка на маймуни са открити неврони, които реагират само тогава, когато обекта се движи нагоре, а други – надолу.

2. Успоредна (паралелна) обработка на информацията, която постъпва от дразнителите.

Сукцесивна обработка на информацияразпокъсано, последователно

Симултанна обработка на информацияедновременно

За разлика от техническите средства например компютър, които също обработват постъпващата информация, за които е характерно обработването на постъпващите сигнали стъпка по стъпка, то мозъка е в състояние да извършва едновременно обработка на няколко постъпващи в него сигнала. Например тогава, когато предмета или обекта въздейства непосредствено върху окото то едновременно е възможно да бъде отразена формата, големината, цвета, движението му.

Изследвания върху хора с увреждания на мозъка показват, че разпознаването на всички тези характеристики – цвят, движение, дълбочина, форма, се отразяват към различни участъци на мозъка. Когато някои от тях е засегнат то не е възможно да се отрази съответния признак. Например човек може да вижда цветове, но да не отразява движещи се обекти; той може да опише розата – цвета й, но не може да я познае.

Тези факти доказват, че от една страна информацията от ретината на окото се предава на различни участъци в мозъчната кора така, че изграждането на зрителния образ изисква активност на много голяма част от мозъка. Така например експериментално е установено, че процеса на узнаване на мимиката изисква активността на 30% от мозъчната кора.

В резултат на изследванията се доказва, че обработката на информацията, която постъпва през зрителната сетивна система преминава през най-малко през 4 равнища.

 

 

 

Нагледен модел на обработка на зрителната информация

Въздействия от материалната, околната среда

 

 

 

Попадат върху ретината – обработка на информацията в ретината, рецепторни колбички и пръчици ® биполярни клетки ® ганглийни клетки

 

 

 

“Детектори” на специфични признаци – клетките реагират на елементарни признаци – ръб, осветеност, наклон

 

 

Обобщение на информацията от мозъчните неврони, които получават информацията от “детекторите”

 

 

Узнаване – съотнасяне на новия конструиран образ с вече съществуващата информация

 

ОБОБЩЕНИЕ

Целия този процес на обработка на информацията може  по аналогия да се сравни с вземането на кола част по част, транспортирането на частите до място, където специализирани работници я сглобяват.

3. Цветно зрение.

Друго направление в обработката на информацията постъпваща в зрението е свързано с изследването на това – Как окото отразява цвета. Изследванията на цветовите усещания започва през 19 век, когато немския изследовател Херман фон Хелмхолц и Томас Янг откриват факта, че всеки цвят може да бъде създаден чрез комбиниране на светлинни вълни на трите основни цвята – червен, зелен и син. Те предложили също така, че може би в окото има три вида рецептори всеки от които е приспособен да отразява някой от трите вида основни цвята.

Години по-късно изследвания на физиолози показвали, че действително колбичките реагират по различен начин на цветовите стимули. Така била създадена трихроматичната теория на Янг и Хелмхолц според, която ретината притежава три вида рецептори всеки от които е чувствителен към един от трите основни цвята. Експериментално е потвърдено, че някои от колбичките реагират на червен, други на зелен, а трети на син цвят. Когато се стимулира комбинация от колбички то се виждат други цветове. Така например специализирани рецептори за отражение на жълт цвят не били регистрирани. Установило се, че жълт цвят се вижда тогава, когато едновременно се стимулират колбички чувствителни към червен и зелен цвят.

Скоро след откритието на Янг и Хелмхолц физиологът EwaldHeving поставил въпроса за това, че все пак остава необяснена една част от цветното зрение, а именно – Как хора, които не виждат червен и зелен цвят могат много често да виждат жълт цвят? Той се опитва да отговори на него и така създава своята теория за после-образите.

Heving експериментално установява, че когато изследваното лице наблюдава продължително, съсредоточено зелен квадрат, а след това погледне бял лист, то ще види червен цвят, цвят който е противоположен на зеления. Ако път изследваното лице продължително, съсредоточено наблюдава жълт квадрат, а след това отмести погледа си върху бял лист, то ще види син цвят.

Въз основа на тези свои експерименти той изказва предположението, че съществуват два допълващи се процеса за отразяването на цветовете. Единият е отговорен за отражение на червения цвят, като опонент на зеления, а другия е отговорен за отражението на синия цвят, като опонент на жълтия.

Почти около един век след изказването му (на хипотезата му) изследователи експериментално потвърждават неговата опонентно-процесуална теория.

Изследванията показват, че след като напусне рецепторните клетки зрителната информация се анализира по посока на един от опонентните цветове:

  червен – зелен

  син – жълт

  черен - бял

в таламуса, където постъпват импулсите идващи от ретината и откъдето те се отправят към зрителната кора, някои от невроните се възбуждат от червен цвят, но не реагират на зелен цвят, а други обратно – реагират на зелен цвят, а не реагират на червен.

По този начин, ако се отразява един от тези цветове в отделна точка на ретината, то е невъзможно симултално да се отрази противоположния цвят, който действа в същата точка. Поради това е невъзможно да се види зелено-червен цвят. Тези опонентни процеси обясняват и възникването на после-образите.

И така според съвременните изследователи отразяването на цветовете се осъществява на два етапа:

1)     Колбичките на ретината реагират на червен, зелен и син стимул в различна степен според трихроматичната теория на Янг и Хелмхолц.

2)     Техните сигнали след това се обработват от опонентни клетки на нервната система по пътя им към зрителната кора на главния мозък.

III.             Основни направления на слуховите усещания.

Интересът към изследването на слуховите усещания се определя от това, че за повечето хора те са вторите по значимост усещания. Звуковите вълни също така се характеризират със своя дължина и амплитуда. Амплитудата им определя силата на звука, а дължината на вълната от която зависи нейната честота – определя височината на звука.

Изследователите си поставят въпроса за това – Как се отразява височината на звука? В отговор на въпроса са създадени две съвременни теории:

1)     Теория за местоположението

2)     Честотна теория

Теория за местоположението (основни положение)

Според нея хората чуват различни височини, защото различните звукови вълни предизвикват активност на различни места по продължение на основната мембрана на вътрешното ухо. По този начин мозъка определя височината на звука чрез узнаване на мястото върху мембраната от което получава нервни сигнали.

Основоположник на тази теория е изследователя George Von Bekešy. През 1957 г. той направил разрез на вътрешно ухо на морско свинче и на  човешки трупове, и с наблюдение, с помощта на микроскоп открива, че вълните с висока честота предизвикват активност най-вече близо да началото на основната мембрана. За това свое откритие през 1961 г. той получава Нобелова награда.

Честотна теория

Тази теория обаче не обяснява как се отразяват звуците с ниски честоти. Отговор на този въпрос дава честотната теория. Според нея основната мембрана на вътрешното ухо започва да вибрира още с навлизането на звуковата вълна, нервните импулси тръгващи от нея и стигащи до кората на главния мозък се оказва, че са със същата честота каквато има и звуковата вълна. Например ако звуковата вълна има честота 100 вълни в секунда, то тогава до слуховите неврони се стига, предава 100 импулса в секунда. Това дава възможност да се разчете височината на звука по честота от нервните импулси.

Тази теория обаче обяснява отразяването само на нискочестотните звукове. Това е така, защото човешките неврони не са в състояние да разчетат информация, която е с по-голям от 1000 импулса в секунда. Според съвременните изследвания отразяването на звуците в човешкото ухо може да бъде обяснено с помощта на тези две теории.

Как се отразява местоположението на звука? (времето ® разстояние, пространство)

Едно от обясненията на способността да се определя местоположението на звуковия сигнал, който постъпва в слуховата сетивна система е наличието на едва забележимо различие във времето в което постъпва стимула в едното и в другото ухо. Така например експериментално е установено, че слуховата сетивна система е способна да отразява различия във времето на постъпване на сигнала в едното и в другото ухо от 0,000027 секунди.

Общото за тези усещания е това, че всяка една от сетивни системи – зрителната и звуковата е така изградена, че тя реагира на специфични стимули. Но има едно усещане, което се различава от другите – за него няма специфичен дразнител. Това е болката. От една страна болката има значение за живия организъм затова, което се случва с него, т.е. за неговото оцеляване. Доказано е, че хора, които нямат това усещане – за болка, живеят по-малко.

IV.             Усещане за болка.

Информацията, която ни дава усещането за болка е от съществено значение за подържането на живота на тялото. За разлика от другите усещането за болка не притежава, както типичен, специфичен стимул, така и то не е локализирано в специфичен нервен път от рецептор до център в кората на главния мозък. В същото време, за да възникне волево усещане е необходимо действие върху някакъв вид рецептор, а от друга страна и представителство в кората на мозъка.

Множеството изследвания, които се правят в областта на усещанията за болка дават основание да се формулира една теория обясняваща нейната същност известна, като теория за контрола на хора (gate-theory control). Според нея гръбначният мозък съдържа специфичен вид нервни “врати”, които или блокират болката, или разрешават да премине в мозъка. Така например в гръбначният мозък се намират малко нервни влакна, които провеждат в най-голяма степен волевите сигнали или сигнали за болка и по-големи нервни влакна, които провеждат предимно други сензорни сигнали.

Ето защо например, когато в някакъв участък в тялото тъканта е увредена малките нервни влакна се активират и отварят нервна “врата”, а това води до усещане за болка. Когато се активират големите нервни влакна, то те затварят “вратата” и прекратяват усещането за болка.

Това според изследователите обяснява и факта, че един от начините за лечение на болката и хроничната болка е да се стимулира “затварящата врата”, т.е. да се предизвика активност на големите нервни влакна. Например, когато се разтрива областта на схванат пръст се създава конкурентна стимулация, която блокира някои от болковите усещания и болката се освобождава, спира. Когато се постави лед върху натъртено място ............................................................................................................................................., но и едновременното усещане а студено затваря “вратата” на сигналите за болка.

Някои от съвременните изследвания дават основания да се предположи, че затварянето на “вратата” за болка може да стане и отгоре надолу, т.е. чрез информация постъпваща от мозъка (т.е. по пътя на самовнушението).

Изследване на паметта за усещането на болка

Интересът към това се появява от работата в болниците – лечението на болни.

Американска изследователка и нейни колеги обърнали внимание върху факта, че хората обикновено не забелязвали и не запомняли продължителността на болката. Те като че ли правели моментна снимка на волевото усещане и най-силно съхранявали последния момент на това усещане. За да проверят това експериментално те провели следния експеримент:

Те помолили изследваните лица да потопят едната си ръка в ледено студена нода, която причинява болка и да я задържат около 60 секунди. След това помолили същите да си потопят отново ръката в вода за 1 минута, която пак предизвиква болка. След което в продължение на 30 секунди те доливали с топла вода – затопляли водата, за да намалят усещането за болка.

След известно време експериментаторите поискали изследваните лица да им кажат кой от двата експеримента биха искали да повторят. Повечето от тях пожелали да повторят втория експеримент, т.е. този, който е с по-малко болка в края макар, че е по дълъг.

Това дало основания изследователите да твърдят, че спомена за волевото усещане е по-силно повлиян от спомена за сигнала за болката в края на усещането, отколкото от продължителността на волевото усещане.

 

...част от труда на проф.Герчева-"Основни проблеми на когнитивната психология"...следва продължение....




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wizardsblog
Категория: Технологии
Прочетен: 309009
Постинги: 90
Коментари: 190
Гласове: 4551
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031