I.                    Основно положение.

Възприятието е познавателен психичен процес, който осигурява по-богата информация за обектите, явленията, хората, които се стремят да познаят. Той е психичен процес, който възниква при наличието на непосредствено въздействие на обектите върху сетивните системи, като при него се отразява група характеристики или множество от характеристиките на обектите.

Възприятието е познавателен процес, чрез който се отразяват пространствените характеристики на обектите – форма, големина, релеф; качествени характеристики на обектите – цвят, плътност, вкус, мирис. Тези характеристики се наричат още модални. Също се отразяват и интензивностни характеристики – силата с която въздействат обектите върху сетивните органи. С помощта на възприятието отразяваме и времевите характеристики на въздействието на обектите.

Интересът към изследване на възприятието, като познавателен психичен процес се появява още през 20^те години на 20 век (в самото начало на обособяването на психологията, като наука). Най-интензивно този процес се изследва от психолозите в Германия, които провеждат изследвания не само у хората, но и с животни (маймуни).

В резултат на изследвания се събират много факти, обобщават се закономерности на прояви на възприятието, което дава основание да се създаде цяла психологическа школа известна, като Гещалт школа.

II.                  Закономерности на перцептивните процеси.

1.      ПРЕДМЕТНОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО

Ž При промяна на отделните части на цялото, но съхраняване на съотношението между тях цялостния образ не се променя.

3.2)       Фактори за обединяване на частите в цялостен образ

Œ Близост – обектите, които са близо един до друг ги обединяваме в едно цяло.

� Сходство (подобие) – сходните елементи се обединяват в едно цяло.

Ž Затвореност

� Свързаност

� Симетричност (фактор на добрата форма).

2.      ОБОБЩЕНОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО

Това е закономерност, която се проявява в тенденцията въздействия върху сетивната система обект да бъде отнасян към цял клас сходни с него обекти. При хората тя се изразява и чрез обозначаването на обектите с думи. На равнище перцепция я притежават и животните.

3.      АПЕРЦЕПЦИЯ или ВЛИЯНИЕТО НА МИНАЛИЯ ОПИТ ВЪРХУ АКТУАЛНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ

Експеримент:

Показват се две различни рисунки на две групи, като изследваните лица трябва да запишат какво виждат. На първата рисунка е изобразена стара жена, а на втората – млада жена. След това се показва трета рисунка, която обединява двете и експериментатора пита всяко едно от изследваните лица по отделно какво вижда – в 90% от случаите се казва, че виждат това, което са видели на първоначално показаната им рисунка. Целта на експеримента е да се докаже, че няма безпристрастие, хората не могат да се освободят от опита се.

ЗАДАЧИ

1.      Със студенти е бил направен следния експеримент:

В аудиторията звучал дълго време тон с еднаква височина и сила, през период от 1 – 2 минути светлината в залата угасвала и отново светвала. У студентите възникнало усещането, че звука ту се понижавал, ту се повишавал, докато той не е бил променян. Каква закономерност се проявява? - Сенсибилизация

2.      Защо човек не отразява прашинките, които падат на лицето му? – долен праг на абсолютната чувствителност

3.      В романа “Стършел” има следния епизод – Джулия съпругата на брата на Артур се скарва с него. Авторът пише: “Сега от нейния тънък пронизителен глас Артур почувства кисел вкус в устата си”. Може ли това да бъде вярно от психологическа гледна точка? – Да, това е синестезия.

4.      Какви особености на възприятието са отразени в следните примери?

 След успешна операция на очите сляпо родения възприема околните предмети само като отделни цветни петна – предметност

 Опитния моряк определя типа на наблюдавания кораб само по силуета му на хоризонта, докато на неопитния му е необходимо да го разгледа по-подробно – аперцепция

Проблема е – Защо не може да си отговорим на въпроса ”Защо”? (докато децата могат). Трябва да обръщаме внимание на нещата, които ни пречат да видим нещата!

II.                  Съвременни изследвания на закономерностите на възприятието.

Интересът към някои от съвременните аспекти на изследването на възприятието е провокиран още от края на 19 век и обикновено, когато се говори за тях се цитира писмо на един приятел на английския философ Джон Лок, който се обръща към него със следния въпрос – Човек, който е роден сляп и се е научил с годините да различава куба от кълбото чрез осезанието си би ли могъл, ако прогледне да ги различи визуално?

Още през онова време Лок изказва хипотезата в отговора си на този въпрос, че човек не би могъл веднага да разграничи двата предмета със зрението си. Този хипотетичен случай предизвиква множество изследвания провеждани с възрастни хора, които са били родени с катаракта. Резултатите от тези изследвания показали, че когато катарактата била отстранена хирургически, то хората можели да различават фигурата от фона и да виждат цветове. Ето защо изследователите предположили, че това са вродени особености. В същото време обаче много от пациентите не можели веднага визуално да разпознаят обекти, които те познавали чрез осезанието си.

За да се установи влиянието на ранния перцептивен опит върху перцептивните способности изследователите провели множество изследвания с животни. Така например в един експеримент веднага след раждането те зашили клепачите на котета, а други изследователи, които работели с маймунки им сложили защитни очила през които те виждали дифузно. След детството изследователите отстранили тези прегради. Резултатите показали, че животните притежават същите перцептивни способности както и пациентите от предходния експеримент, т.е. те различавали фигурата от фона, различавали и цвета. В същото време обаче те не можели да различават формата на кръга от тази на квадрата.

Изследванията показали, че физически техните очи били здрави, но поради отсъствието на стимулация нямало развити връзка между невроните в кората на главния мозък. Ето защо според изследователите животните оставали функционално слепи към формата. Тогава те си задали въпроса – А какво би се случило, ако тези ограничения се направят след ранното детство. Резултатите показали, че ограниченията в дейността на зрението в зряла възраст не водят до отклонения в перцептивните способност.

Основен извод до който стигат изследователите е, че върху развитието на перцептивните способности силно влияе опита веднага след раждането, т.е. те установяват, че съществуват сензитивен или критичен период за перцептивното развитие, който е периода на ранното детство.

За да провери и докаже силното влияние на ранния перцептивен опит върху перцептивните способности изследователите провели много изследвания с животни. Сред един от най-популярния е експеримента на двама изследователи в университета в Кеймбридж. Те отглеждали новородените котета на тъмно, като само пет от тях дневно ги поставяли в две помещения – едното имало успоредни линии – бели и черни, а на пода на другото помещение били нарисувани вертикални линии.

След периода на детството изследователите вземали по едно от двете групи котета и ти поставяли заедно. Когато котетата започнали да играят изследователите поставяли в помещението една черна пръчка и наблюдавали поведението им. Когато пръчката лежала на пода с нея си играело “хоризонталното” коте, а когато изследователите задържали във вертикално положение пръчката – с нея си играело “вертикалното” коте.

Когато изследователите измерили активността на мозъчните клетки предизвикани от успоредните и вертикални дразните, те установили, че тяхната активност зависи в голяма степен от ранния опит на котетата. По този начин те твърдят, че се доказва експериментално голямото значение на въздействията върху зрителния анализатор през сензитивния период.

Освен това те изказват предположението, че тази селективна слепота с възрастта и опита намалява, но те никога няма да притежават тези нормални способности, които биха имали, ако не би било ограничени въздействието върху зрителния анализатор през сензитивния период.

...част от труда на проф.Герчева-"Основни проблеми на когнитивната психология"...следва продължение....