I.                   Същност.

Въображението е психичен процес, който характеризира само психичната дейност на човек. Ако трябва да се определи същността му, то най-общо то е познавателен психичен процес, който се състои в създаване на нови психични продукти въз основа на преобразуването на словесно-образния, словесно-понятийния и емоционалния опит на човек.

В резултат на тази дейност (преобразуването) с помощта на въображението се създават 4 основни типа психични продукти или резултати:

1)     Образи и идеи за това, което съществува, но човека никога не го е възприемал непосредствено (не съществува).

2)     Образи и идеи от историческото минало (продукт на въображението и на мисленето – то създава по-точно познание).

3)     Образи и идеи затова какво ще бъде в бъдещето (мечти).

4)     Образи и идеи затова, което никога не е били и не може да бъде действителност (приказки, научна фантастика).

Въображението е да създаваме нещо ново въз основа на усещането, възприятието, представата и мисленето. Те създават образи, но за разлика от животните хората могат да ги назовават с думи, могат да ги обозначават с помощта на речта.

Фантазията е разновидност на въображението. За първи път за нея говори Аристотел. По-късно психолозите променят определението за фантазия, като твърдят, че то е въображение не само на образи, но и на понятия. С помощта на въображението могат да се създават и идеи към фантастични образи.

Изследователите в областта на въображението дискутират проблема за това въображението винаги творческа дейност ли е или то включва голямо количество непродуктивни елементи. В зависимост от отговора на въпроса изследователите при класифицирането на въображението се делят на две групи.

Според тази група изследователи не всички хора имат творческо въображение. Него го “притежават” само хора, които създават нови, оригинални продукти, като композитори, художници, поети.

Репродуктивно въображение – когато четем книга в нашето съзнание възникват някакви образи, понякога тези образи, които сме си представяли може да не съответстват на филм, който е направен по четената книга.

Според втората група изследователи всеки вид или всяко въображение, или проява е творческа проява. Различието само може да бъде търсено в това – Каква е характеристиката, спецификата на новото, което се създава с помощта на въображението. Това ново според тях може да бъде два вида:

1.     Обективно ново.

2.    Субективно ново.

Обективното ново това са образи и идеи не съществуващи в даден момент, нито в материализиран, нито в идеален вид. Това ново не повтаря вече съществуващото и заради това е оригинално ново.

Субективното ново това е ново за даден човек, то може да повтаря вече съществуващото, но човек да не знае. Човекът открива това за себе си, като оригинално, неповторимо и го считат за неизвестно за другите.

Според този група изследователи въображението не е възсъздаващо – книга четена от 2 човека и режисьор – филм направен от режисьора.

Хората имат различен опит. Според тази група всички хора имат творческо въображение, но то е на различно равнище.

По какъв начин преобразуваме опита си? Какви са тези операции чрез, които преобразуваме опита си?

I.                   Операции за създаване на въображаеми продукти.

Œ Аглутинация – обединяване на части, свойства или характеристики от различни обекти в едно цяло. Примери – Кентавър; русалка; всички животни в приказките, които говорят; гатанките.

 Акцентиране – същността й се състои в подчертаване на някакви отделни качества, характеристики, части на обекта. Примери – дървена кукла; Пипи Дългото чорапче; Мюлхаузен; акцентите във вестниците.

Ž Хиперболизация – увеличаване или намаляване на размерите на целия обект, изменение на количеството, съотношението на частите на този обект. Примери – Педя човек лакът брада; детектив Инч-хай; змейовете с по три и повече глави.

 Схематизация – чрез тази операция се изглаждат различията и се представя сходството, общото в обектите. Примери – схеми, схема на ютия.

 Типизация – това е отделяне най-често срещаните, повтарящите се характеристики и обединяването им в група в резултат на нов продукт. Примери – националните герой, Бай Ганьо.
...част последна от труда на проф.Герчева-"Основни проблеми на когнитивната психология"!