Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2013 23:28 - Епистемология или рационалното в Декарт..!
Автор: wizardsblog Категория: Хоби   
Прочетен: 2471 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 05.02.2013 23:47


Живеейки скучноватият си и леко досаден живот изпълнен със злободневни, ненужни действия, думи и клишета,които наричаме с различни имена("учене, работа, хоби, разни връзки, често бъркани с любов"), на "Човекът" рядко му се случва да се замисля...странно е когато животът се превърне в рутина, още по-странно е обаче, когато разбереш и осъзнаеш, че живееш в рутина, дори в първия момент е малко плашещо, но игнорирайки първоначалната паника изведнъж се събуждаш от този никому ненужен сън и разбираш, че дори и спрелия часовник е точен до стотни от секундата по два пъти в денонощието...

 

Точно такова "пробуждане" беше и за мен сблъсъкът с идеята за рационализъм в привидно ранна възраст (може би на 16), породена в нормален час по "Психология и логика" в гимназията и развита от непрестанната нужда да научаваш по нещо ново. Челен сблъсък с епистемологията на един фантаст, за времето си, във философските среди, непоколебимия радетел на мисълта, Рене Декарт!

 

От самото начало на този блог имах огромното желание да напиша и развия своите впечатления от и за него, но за съжаление гореспоменатата рутина, неусетно отново ме бе затиснала, твърде скоро след "пробуждането" и то за доста дълъг период от време с мизерното си мързеливо туловище и все не успявах...но след скорошното ми, поредно "пробуджане" смятам да изпълня заканата си и в няколко смислови абзаца ще се опитам да перифразирам идеята на великия философ, по съвсем непретенциозен и разбираем начин.

 

Първо няколко биографични думи за самия Декарт:

Роден е в Ла Е ан Турен, Франция, на 31.03.1596г. в семейството на баща - юрист с дребна благородническа титла и майка-домакиня, която умира скоро след раждането му.

На 8-годишна възраст бива изпратен в Йезуитския Кралски колеж „Анри Велики“, а след завършване на колежа учи  право в Университета на  Поатие по заръка на баща си...за този етап от живота си, по-късно той пише:

 

"Аз напълно се отказах от изучаването на книгите. Решавайки да не търся друго знание, освен това, което може да бъде открито в самия мен или пък в голямата книга на света, аз прекарах остатъка от моята младост пътувайки, посещавайки дворове и армии, смесвайки се с хора с различен темперамент и положение, събирайки разнообразен опит, изпитвайки себе си в ситуациите, които съдбата ми предлагаше, и размишлявайки през цялото време за това, което се изпречва на пътя ми, така че да извлека някаква полза от него."


В периода на самосъзнаването си Рене Декарт има шанса да обиколи и опознае различни места в Средновековна Европа, да се сблъска с различни темпераменти, хора от различни касти и прослойки, да гледа, да наблюдава и да анализира...

 

Времето нагърбва личността и начина му на изказ с аналогията за първия мислител, акцентиращ върху рационалистичния подход в развитието на доста популярното за онова време естествознание, признание, което той така и не получава приживе.

Той гледа на философията като на "Система на мислене", която обхваща цялото познание, и го изразява по следния начин:

"Цялата Философия е като дърво, в което Метафизиката е коренът, Физиката е стъблото, а всички други науки са клоните, които израстват от това стъбло и които се събират в три основни клона, а именно Медицина, Механика и Етика. Под наука за морала аз разбирам най-висшата и най-идеална наука, която, изхождайки от цялото познание на другите науки, последната степен на мъдростта."

 

Написва множество философски трудове, сред които:

"Правила за ръководството на ума"

"Светът или Трактат за светлината"

"Разсъждение за метода"

"Размишление върху първата философия",

но аз ще се спра конкретно на "Разсъждение за метода", като произведение, което стои в основата на епистемологията...(Епистемологията (на старогръцки: ἐπιστήμη, «знание» и λόγος— «слово, учение») е разклонение на философията, занимаващо се с характера, произхода и обхвата на познанието. Терминът „епистемология“ се употребява в англоезичната, по-рядко във френско и немско езичната философия. Въвеждането му се приписва на философа Джеймс Фредерик Ферие („Основи на метафизиката“, 1854 г.), който разделя философията на онтология и епистемология....

 

В "Разсъждение за метода" Декарт опитва да дефинира фундаментална система от принципи, които могат да се приемат за истинни без никакво съмнение. Той прави опит да създаде такъв познавателен модел, безупречен във всяко отношение, който да даде основа за по-нататъшно развитие - „сигурни и прости правила, такива че всички, които строго се придържат към тях, никога няма да нарекат лъжата - истина и без безрезултатни усилия ще стигнат до истинното познание за това, което е познаваемо“.

За да постигне това, Декарт използва метод, наричан понякога хиперболично или метафизично съмнение или по-скоро методично съмнение:

той отхвърля всички идеи, които могат да бъдат подложени на съмнение, а след това ги потвърждава въз основа на несъмнените идеи, за да получи здрава основа за истинското познание.

Първоначално Декарт установява само един неподлежащ на съмнение принцип: "Мисленето съществува, а мисленето не може да бъде отделено от мен, следователно аз съществувам". Така той формулира известното твърдение „Cogito ergo sum“ („Мисля, значи съм“, често (некоректно) превеждано и като „Мисля, следователно съществувам“). Декарт заключава, че ако той се съмнява, следователно нещо или някой трябва да извършва съмняването, а оттам самият факт, че той се съмнява доказва неговото съществуване. „Простото значение на фразата е, че ако някой е скептичен към своето съществуване, това само по себе си доказва, че той съществува.“

Декарт заключава, че може да бъде сигурен, че съществува, тъй като мисли, но въпросът за формата на това съществуване остава открит. Той възприема своето тяло с помощта на усещанията, но те не могат да бъдат приети за надеждни. Така за него единственото несъмнено познание остава фактът, че той е мислещо нещо. Декарт дефинира „мисленето“ („cogitatio“), като това, „което става в мен, така че аз незабавно да го осъзнавам, в степента в която го осъзнавам“. Така мисленето е всяко действие на личността, което осъзнава незабавно.

За да демонстрира по-добре ограниченията на усещанията, Декарт излага т.нар. „Аргумент за восъка“. Той разглежда парче восък и усещанията го осведомяват, че то има някакви свойства, като форма, текстура, размер, цвят, миризма и така нататък. Когато восъкът се приближи до пламък, тези свойства се променят напълно. Но той продължава да възприема предмета като парче восък, въпреки че усещанията го осведомяват за напълно различни свойства. Следователно, за да разбере правилно природата на восъка, той трябва да остави настрана усещанията и да използва ума си. Така Декарт заключава:

 

"...единствено чрез съдната способност вложена в мoя дух, аз разбирам онова, което смятах, че виждам с очите си..."

 

По този начин в „Разсъждение за метода“ Декарт изгражда цялостна система на познание, отхвърляйки усещането като ненадеждно и признавайки само дедуктивния метод. В същото време в третото и петото от своите „Размишления за първата философия“ Декарт свързва гносеологичните си възгледи със своята религиозна философия. Тъй като Бог е добронамерен, човек може да има известно доверие в реалността, която му представят усещанията, тъй като Бог му е дал работещ ум и сетива, не за да го подвежда. От тази предпоставка Декарт в крайна сметка стига до възможността за придобиване на познание за света въз основа, както на дедукцията, така и на усещанията. Така, от гледна точка на епистемологията, приносът на Декарт са идеи, като строгото разбиране на фундационализмът и възможността разумът да е единственият надежден метод за придобиване на познание, но в същото време той осъзнава, че опитът е необходим за проверката и валидирането на теориите:

"Що се отнася до опитите, аз дори забелязах, че те стават толкова по-необходими, колкото повече напредваме в познанието."

 

Гносеологичният идеал на Декарт е интуитивното познание на всички вродени истини - всеобщите и необходимите. Индукцията и дедукцията той разглежда като средство за интуитивно познание. В пълния си обем интуицията у Декарт се оказва непосредствено обхващане на многообразието на абсолютните истини в системно единство. Той предявява изискване към интуицията, а именно истините да се схващат „ясно и отчетливо“, едновременно, а не последователно. Рене Декарт обаче не вярва дали сами по себе си „яснотата и отчетливостта“ могат да гарантират абсолютната истинност на нашите всеобщи и необходими знания. Затова се позовава на Бога като творец на човешкия разум, чието могъщество е безгранично.

Разума, ума и интелекта Декарт тълкува като проявление на Божия разум, като генетично заложен познавателен модел, от който произхождат "допълнителните" разбирания и понятия. Декартовата интуиция се състои именно в обхващането на всички външни явления, мисловни парадигми в едно единно цяло — само тогава те могат да бъдат до известна степен умопостигнати.

Декарт извежда и няколко практически правила, които дават възможност за надеждно систематично изследване:

  1. Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение.
  2. Да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разреша по-добре.
  3. Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкача малко по малко, като по стъпала, до познанието на най-сложните, и като приемам, че има ред дори и между ония, които естествено не се предхождат един друг.
  4. Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал.

 

Именно в тези последни четири правила, се състои основата и на съвременните методи за логично и рационално вземане на решение в доста от познатите ни интелигентни форми на социалност. Епистемологията се превръща в неразривна част от фундамента на познатото ни рацио-общуване, но за съжаление, все по-рядко се опираме на нея не само при вземането на решения, но и в  обикновения ни съзнателен живот, въпреки семплото й и изключително адаптивно към ежедневието ни съдържание....

 

И това е само част от гения на Декарт, но за мен, най-интересната част от неговия възглед и начин на светоусещане, превърнал се, до голяма степен, в основополагащ за собственото ми рационално израстване. Затова и смятам да огранича този пост само с епистемологията, а и за да не дразним обикновения читател с прекалено разтягане на локуми, та било то и философски :))

 

 

 

 

 

 

 

Цитирана и използвана литература:

1637 : Renй Descartes „Discours de la mйthode“ („Разсъждение за метода“) Въведение към сборника „Есета“, включващ „Диоптрика“, „Метеори“ и „Геометрия“.

1626–1628 : Renй Descartes „Regulae ad directionem ingenii“ („Правила за насочване на разума“)

1641: Renй Descartes „Meditationes de prima philosophia“ („Размишления за първата философия“)

"Избрани философски произведения", София : Наука и изкуство, 1978, 736 с.

 

www.wikipedia.org

 




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zelas - Какво пробуждане е това, след като ...
06.02.2013 00:47
Какво пробуждане е това, след като ти повтаряш нечии чужди идеи? Ето дори и твоят идол се е отказал да чете книги ... тоест отхвърлил е чуждите идеи.
Знанието може само да ти пречи. Отхвърли го, започвайки от Декарт.
цитирай
2. wizardsblog - zelas
06.02.2013 08:44
Идол...доста силно казано, по-скоро гид в част от дългия път на самосъзнаването...
Нямам претенциите за дори част от гения на Декарт, затова и ми се налага да чета книги, а и сам се сещате предполагам, че реалностите, в които живеем ние и паралела с Декартовия свят е немислим :)
Ето защо съм извел единствено епистемологията на Декарт, чрез четирите и основни рационални съждения и не съм се впуснал в цялостен анализ на философския му размисъл...както съм написал, но явно не сте прочел, ограничих се само в приложимото към ежедневието ни и нямам самочувствието на човек, който може да си позволи с лека ръка да отхвърли чуждите идеи, та биле те и на Декарт. Ако Вие имате подобно самочувствие, това си е Ваш проблем :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wizardsblog
Категория: Технологии
Прочетен: 213287
Постинги: 88
Коментари: 188
Гласове: 4297
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930