Сега вече зная какво съм без Теб!
Остава да открия начин да се предпазя от Нищото!
Да се съхраня...
За да може Някой ден Ти да извикаш Името ми и да вдишаш Живот във вените ми!
Как успяваш да проникнеш в Сърцето ми?!
Та нали го вледених отвякъде!!!
Да! - Така е...
Това е защото просто си Вътре!
То е Твоят ДОМ!
И само това ми дава сили да продължа напред!
Не обвинявам Теб, Любима моя...
Опитвам се да простя на себе си...
Сега, когато зная какво съм без Теб откривам частици от Теб навсякъде...
Допускам Звездите да ми говорят в пустите ми нощи...
Приемам Вятъра да гали кожата ми, носеща спомена на Твоя аромат...
Очите ти...
Усмихват ми се отвякъде...
Господи какви Очи!
Искам да ги изпивам дори през клепачите ти спейки спокойно до мен...

Просто прошепни името ми, за да вдишаш Живот във вените ми!