Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2018 13:13 - Какво е да си в германски затвор? (3 част)
Автор: barfly22 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1626 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

От затворът в Нюрнберг ме изпратиха със съчувствие, тъй всякаш отивам на заколение или в най-добрия случай - на мъчително заточение в концлагер. Точно така наричаха затворът в Мюнхен, хората които бяха лежали в него. Хитлер е изкарал цял месец там и също въобще не му е харесало, а самият затвор не е ремонтиран може би от времето, когато той е бил в него през 1922г., защото през 1921г. напада Ото Балерщед с още няколко членове на NSDAP и го ступва доста здраво. Килията на Хитлер и как е изглеждала - снимката по-долу.

От някогашната неофициална столица на националсоциалистите - Нюрнберг качиха мен и още няколко човека в едно бусче и потеглихме към столицата на Бавария. Поехме по  А9, която за нас си беше като в песента на AC/DC - магистрала към Ада. След около 2 часа пристигнахме пред затворът Щаделхайм. Един от най-строгите германски затвори, основан в далечната 1894г. е и с доста зловеща история - тук са проведени десетки обезглавявания чрез гилотина, основно по времето на нацистите, а случаите на самоубили се затворници не са никак малко. 

imageПреминахме през обичайните проверки и след това медицински преглед. Докато чаках моят ред да вляза за преглед вратата в чакалнята, която представлява едно тясно помещение, в което едвам се побирахме с дървени пейки, се отвори и кой да видя - срещам първия си познат приятел от Мюнхен. В последствие срещнах още 5-6 човека в затвора, с който се познаваме и на свобода. Влязал, моля ви, с целия си акъл, доколкото го е имал в нетрезво състояние, в едно казино до Хауптбанхоф и издебнал един човек, който излязал да пуши цигара. Седнал на неговата машинка поиграл 1-2 мин. и помолил крупието да му даде печалбата, която човекът бил натрупал - около 800 евро. Взел парите и духнал, но тъй като има камери, разбира се, след около 20 мин. го намерили и арестували. 

Закараха ни в отделението, което затворниците наричат "карантината". Там стоиш известно време, докато се реши в коя зона ще те сложат. Зоните са обозначени с буквата ""G"" и съответен номер след нея -  ""G1"", ""G2"", ""G3"" и тн. Килията беше отвратителна. Беше много малка с едно двойно легло и захванати в пода дървена масичка с две пейчици от двете й страни. Прозорците не се отваряха и бяха точно под тавана. Това беше първата особеност, която ми направи впечатление в мюнхенския затвор. Ако си спомняте от част втора снимката на килията в Хановер с големите прозорци, които можеш да отваряш и затваряш и да влиза достатъчно въздух, както и да се проветря, тук не беше така. В последствие ми разказаха, че в разгара на лятото в килиите е било поне 40 градуса и не се е дишало. "Карантината" беше малка, там затворниците просто чакат да бъдат разпределени, затова и беше най-занемарената част, на този иначе мрачен и мизерен затвор. Една сутрин след разходката в 09 часа, тоест в 10 часа сутринта, прозорчето на килията ми се отваря и надзирателя води някакъв нов затворник. Изглеждаше прилично - обръснат, облечен с дънки и риза. Мен обаче хич не ми харесваше идеята да имам съкилийник в тази тясна кутийка и хвърлих един доста мрачен поглед към двама им. Той каза нещо на немски от рода, че иска в друга килия, явно усети негативната ми реакция. Хората в затвора стават много сензитивни, трябва да си добър психолог. Мога да ви кажа, че тук хората се държат много по-внимателно един с друг, отколкото навън. Опитните затворници, особено руснаците, никога не псуват. Ако един руснак навън е свикнал да завършва всяко изречение с "блядь" и "сука" тук не е така. Надзирателя и затворника тръгнаха към другия килия. След малко обаче се върнаха и прозорчето пак се отвори. 

- Ама...ти българин ли си, бе? - попита с усмивка новия затворник.
- Да.
- Е, хубаво! Имаш ли против да ме сложат при теб?

Изглеждаше нормален и чист - нещо много важно в затвора - а и щом е българин - супер, ще имам човек за компания, с който да си говорим на български. Писнало ми е да говоря на английски и немски.

- Заповядай, добре дошъл в пионерския лагер. - викам му аз и се изправих да си стиснем ръцете, когато влезе и остави кашона с нещата си (в затвора ти дават кашон, когато те местят, в който да си натовариш всички принадлежности). Казваше се Тошко. Беше с една-две години по-малък от мен, не помня с колко. Едро, здраво момче, но не напомпан фитнес-маняк, просто здрав. Приветлив, възпитан и интелигентен. Имаше си жена и току-що му се беше родило детенце. За съжаление пропуснал раждането, защото вече бил в затвора. В затвора, когато си нов или се запознаваш с него е неписано правило да уточниш за какво си там. Хората искат да знаят не от любопитство, а защото в затвора има няколко категории затворници:
- Престъпници, които са извършили "прието" за допустимо престъпление, например професионалните крадци. Затворници, които всъщност не са престъпници - например насилвачи и подобна измет, която първите тормозят, не уважават и не комуникират с тях. Третите са хора с дребни присъди, попаднали по неволя в затвора - напил се, например, и пребил някой. Затова, когато стоиш в една килия с някой ти искаш да знаеш с какъв човек прекарваш времето си. Ако е от вторите - например изнасилвач си длъжен да му стъжниш живота и да го накараш да поиска да си смени килията или да го наврат в самостоятелна. Но е недопустимо да останеш и да делиш килия с него, така ще навредиш на самият себе си. На Тошко беше откраднал чрез фалшифицирани документи коли на пазарна стойност, дръжте се, 4,6 милиона евро в съучастие с още един българин и някакъв друг източноевропейски хитрец, забравих от коя държава. Очакваха го 5-6 години затвор. Поне той толкова очакваше. Много неприятно, защото щеше да пропусне първите годинки на детето си. С него завързахме добро приятелство, времето минаваше леко и бързо. Един ден сутринта той трябваше да се яви в съда и го отведоха, а към обяд дойдоха при мен и ми казаха да си събирам нещата, защото отивам в "зоната". Събрах си нещата и написах два реда за сбогом с моя сънародник и приятел по неволя. Повече не се видяхме никога.

Мен ме сложиха в зона G4 - там лежат за леки престъпления, следствени и хора с глоби, които лежат, за да ги изплатят. Един ден в затвора е около 15 евро. Номерът на моята килия беше 462, първата килия в коридора от дясната страна. Отварят я. Вътре гледам - едно високо момче и едно негърче. Но не от онези най-черните, беше симпатяга. С тези две момчета - Вилюкас и Джоли изкарах цялата си присъда. Вилюкас беше литовски автоджамбаз, много добър крадец - също откраднал коли на пазарна стойност над 3 милиона евро, а Джоли беше от Нигерия - дребен дилър на кокаин. Вилюкас беше на 31, аз на 27, а Джоли - никой не знаеше на колко точно. Идвайки в Германия с приятелката си (сега майка на двете му деца) променили имената и годините си умишлено. Много африканци правят така, за да почнат на чисто. По паспорт Джоли беше на 25, но твърдеше, че е по-голям. Друг път пък, че е по-малък. А истинското му име въобще не беше Джоли. Понякога с Вилюкас се караха и се биеха, защото Вилюкас беше доста шумен и невротичен. Постоянно шаваше, викаше, хилеше се за нещо и правеше простотии, а това в една тясна килия за трима човека направо може да те побърка. Всеки ден имах главоболие, но Вилюкас беше добро момче и не му се сърдих. Просто си беше такъв. В затвора не е хотел и не си си вкъщи, понякога е шумно и се учиш да се съобразяваш с останалите, за да живеете коректно и доколкото се може по-спокойно в тези условия. Той знаеше малко руски. Не знаеше английски или немски. С него общувахме на руски. Помня как веднъж замалко да го закарат в бункера (за пореден път). Идва надзирателя и му казва нещо, а наш Вилюкас, ухилен до уши, както винаги му вика:
- Йес сър, ю ър вери вери импотент мен. 
Надзирателя го гледа изпод вежди и сигурно си вика "Тоя пък откъде знае дали съм имптентен?!" и лицето му става все по-намръщено, защото и без това никой от надзирателите не обичаше Вилюкас - първо защото, когато трябваше да го повикат буквално по 5 мин. се мъчеха да изговорят фамилията му по високоговорителят и второ - защото той постоянно им дуднеше за нещо или правеше проблеми. За щастие с Джоли веднага се намесихме и уточнихме на хер-надзирателя, че нашия съкилийник иска да каже "импортант", а не "импотент". Баварския шишко измрънка нещо и махна с ръка и двамата тръгнаха накъдето искаше да го води. 

Така дните минаваха. В 13ч. имаше разходка един час на този двор:
image
Аз общувах само с рускоговорящата част от затворниците. С моя съкилийник Джоли бяхме приятели, той беше свястно момче, но контактувахме само в килията. В коридора и по време на разходката той си стоеше с неговите чернокожи приятели, а аз с рускоговорящите. В нашата група влизаха всякакви националности: грузинци, руснаци, молдовани, украинци, грузински гърци и двамата литовци в нашата зона - Вилюкас и още един друг, който лежеше за въоръжен грабеж. Рускоговорящата група представяше смес от всички тези националности. Много от тях са лежали в родните си държави по затворите и носеха със себе си правилата, порядките и нормите на поведение от тези затвори, които бяха еднакви в Русия и всички държави от Кавказ, Грузия и другите постсъветски републики. Общо-взето ние живеехме "по понятки" - неписаните закони на руските затвори. Много от тях имаха типичните руски затворнически татуировки. Надписи като "МИР" и "БОГ" - те всъщност нямаха нищо общо с тези думи, а бяха съкращения. "МИР" означава "Меня исправить расстрел", а "БОГ" нямаше нищо общо с Господ - "Буду опять грабить", както и красивите църкви, които някои си бяха татуирали - всеки купол символизираше по една излежана присъда. Мария, държаща в ръцете си божия син Исус Христос пък също нямаше общо с религията - символизираше, че носителя на тази татуировка е бил по изправителни домове и е престъпник от детинство.

Когато влязох в зона G4 дните, в които получаваш каталог с продукти, които да си пазаруваш, ако имаш пари, бяха отминали. Аз бях останал без тютюн и трябваше да ям буламачите, които ни сервираха. Храната в Мюнхен беше непоносима, ако ядеш от нея в продължение на един месец най-вероятно ще се поболееш. Но някои затворници от най-презираните групи, за които вече споменах, ядяха само от нея, защото нямаха пари - предимно еретрийци, сомалийци и подобна паплач. Братушките веднага ме заредиха с продукти и тютюн. Те бяха много задружни, дори руската общност в Мюнхен веднъж дари около 50 пакета с тютюн, които бяха раздадени на рускоговорящите затворници. Руската затворническа култура е нещо много голямо и интересно. Те имат т.нар. "общак", в който за общото благо се съхраняват продукти, тютюн, тоалетни принадлежности, които са трудни за набавяне в затвора и въобще всичко. Когато следния месец вече и аз можех да напазарувам се издължих под формата на тютюн - местната валута. 

Ако в Хановер можехме да се къпем всеки ден, или когато си поискаме през седмицата, то в Мюнхен не беше така. Една от много гадости в този затвор. Имахме право да се къпем три пъти седмично - понеделник, сряда и събота. Всичко в този затвор беше отвратително, в Хановер ни даваха спортни комплекти анцузи с надпис "JVA HANNOVER"" - бяха памучни и много удобни. Освен това ти позволяваха да си носиш собствените обувки. В Мюнхен беше друго - всички трябваше да сме еднакви и носехме доста стари износени тъмносини работнически панталони, кожени обувки - от онези, с които са погребвали мъртъвците навремето, някакви раздърпани потници и тениски и ликьосани блузи. В моята килия два от прозорците бяха разбити и на тяхно място имаше някакви картони. Въобще условията в затвора на най-богатия град в Германия бяха потресаващи за немските стандарти, а и не само. Докато бях там едно момче се самоуби. След разходката ни прибират в 14:00ч. Тогава затворниците, които работят в кухнята започват с една количка да минават по коридора и да раздават чай и буламачи. Ние отказвахме да ядем "мусорската храна" (муссор на руски е обидно название за ченге) и въобще да взимаме каквото и да е от администрацията, било то храна, чай и тн. , както и в нашата рускоговоряща група беше изрично забранено помежду ни да работим и сътрудничим. В руските затвори е прието за забранено да работиш, докато си в затвора, а тези, които работят се наричат с презрителното "Баландери" и са част от презираните групи затворници. След като раздадат храната оставят за час-два прозорчетата на килиите отворени, за да влиза въздух. Проявяваха някаква човещина, нарушавайки правилника по този начин. Един ден ние си стоим тримата в килията и прозорчетата са още отворени. По едно време вратата се отключи и в коридора влязоха 5-6 надзирателя и двама лекари. Те бързаха към една от килиите. Влязоха вътре и след около 15 мин. изкараха един от затворниците с дюшека на кревата му, покрит с един чувал. Беше се обесил. Докато минаваха по коридора, блъскайки затваряха всички прозорчета на килиите, но ние вече бяхме видяли, че изнасят трупа му. Имало е и други случаи преди мен. 

Дните минаваха еднотипно. Сутрин ни будеха рано сутрин за проверка. Отваряха прозорчето и крещяха "Гутен морге-е-е-ен", за да се убедят, че а) всички са живи и б) никой не липсва. Един ден аз залепих на прозорчето една бележка:

"Ja gutten morgen Sie auch!" Wir brauchen keine Margarine oder Tee oder etwas, wir sind alle gut. Bitte lass uns in Ruhe"" 

Предполагам има доста грешки, но за една година знам толкова немски. Тази бележка гласеше в превод: "Да, добро утро и на Вас! Не искаме маргарин, нито чай, нито каквото и да е, всичко при нас е наред, моля оставете ни на тишина!" . Прозорчето беше сгъваемо и аз я залепих така че, когато се отвори надписа да е към надзирателя. Очаквах да се заядат или просто да я махнат, но повечето надзиратели спряха да ни будят - поглеждаха с фенерчето дали всички сме там и дишаме и си заминаваха. Каква голяма победа беше това! 

Дните минаваха еднотипно. Тук-таме някой се сбиваше с друг или ставаше някоя простотия в коридора, на която се смеехме всички. Друго интересно нямаше, освен писмата и редките посещения. Аз не чаках посещения от никой. Играехме карти - една баварска игра, белот или покер и дурак със залози. Залагаше се тютюн - най-ценната валута в затвора, а понякога и неща, които трудно се набавят, в случай, че играещия вече няма какво да залага - списания Плейбой, нови самобръсначки, шампоани, душгелове, нови чорапи, пощенски марки и какво ли не. Ако някой пък не можеше да си изплъти дълга на карти си получаваше пердаха. Друго, което правихме беше да четем книги, да играем шах и да тренираме. Общо-взето си заключен целодневно, с изключение на единия час разходка. 

Изкарах си присъдата и ме пуснаха от затвора. На другия ден се събудих в болница, защото празненството не ми понесе. Така мина месец-два и в един прекрасен ден аз получавам писмо у дома - очаквайте дата за съдебно дело за повдигнати нови две обвинения до две седмици. 


Какво е да си в германски затвор? (част първа)



http://barfly22.blog.bg/lifestyle/2018/12/12/kakvo-e-da-si-v-germanski-zatvor.1638282

Какво е да си в германски затвор? (част втора)
http://barfly22.blog.bg/lifestyle/2018/12/12/kakvo-e-da-si-v-germanski-zatvor-2-chast.1638292



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: barfly22
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 33081
Постинги: 14
Коментари: 74
Гласове: 14
Архив